На отсрещния бряг
Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш.
Да съм птица – да литна с крила.
Но не съм. И умират у мен слънчогледи.
Ранна зима навън е дошла.
И сънувам, че почва да трупа без мяра,
и се пълни фаталният ров...
Аз вървя срещу тебе с измислена вяра,
че за мен си на всичко готов.
Нека бъде насън. Нека бъде видение.
Все едно – пак е тръпка и зов.
Тихо падат снежинки и въздухът стене –
за една неживяна любов.
© Елица Ангелова All rights reserved.
