26.08.2010 г., 11:57 ч.  

На отсрещния бряг 

  Поезия » Любовна
1107 1 34

Тази бездна мълчи и безмълвно ме  мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.

На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш.
Да съм птица – да литна с крила.
Но не съм. И умират у мен слънчогледи.
Ранна зима навън е дошла. 

И сънувам, че почва да трупа без мяра,
и се пълни фаталният ров...
Аз вървя срещу тебе с измислена вяра,
че за мен си на всичко готов.

Нека бъде насън. Нека бъде видение.
Все едно – пак е тръпка и зов.
Тихо падат снежинки и въздухът стене –
за една неживяна любов.



 

 

 

 

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Късно те видях, Боромир.
    Трогната от жеста!
    Благодаря!
  • Хахахах.... Много красиво :) Много силно...
    Моооляаааа!!! Умората е голяма Лятото наистина много ни умори!

    И аз ще си позволя да ти препостна едно мое есенно :
    С пожелание да ти донесе топлина :


    Есента заплака тихо
    със прашинка,
    мушнала се в дисковете,
    разтопени
    от натискането
    по завои
    на спирачките на
    сурналата се
    надолу
    в дивото
    кола…

    Спрях встрани и се загледах
    Във листата,
    Оцветени от ръката
    На безсъния художник,
    Който с четка от
    Усмивки,
    Партита,
    Събори
    И концерти,
    Изневери,
    Ябълки,
    Раздори,
    Радост,
    Тленност,
    Порив волен и
    Безкрайно нощна нежност,
    Разпилява отражения на сънища
    В короните на тази сраснала се с времето гора…

    Есен…
    Пей с шума на вкълващите кални семена,
    Сей живот с дъха на гонещия заешка следа.
    Отнеси хабера ни към тропика с летящи щъркови ята…
    Да ни пратят
    СПЕШНО!!!
    жар от вулкани
    За зареждане на печките ни вèчерни,
    Пръснати по къщите, задрямали
    В стаите на нощните села.



    Да танцуваме край тях
    Пияни
    За пред
    Края на
    Света…
  • Влюбена Есен за вас, Сеси, Борис и Галина!
  • И ти си на ръба!
    А на ръба...?!
    Не може да стои Вода!

    Не си светена, но си просветлена!
  • Много ми хареса, Ели! Поздрав!
  • И аз се радвам, че сте тук, Мариола и Вълчо.
    "Молитва за дъжд" е прекрасно и по-точно заглавие, Агоп.
    Благодаря!
    Ползотворна а е новата ви седмица!
  • Прекрасно, вдъхновено слово!!!
    Изключително високо интензитетно състояние!!!
  • Запазена марка - радвам ти се, Ели, на проникновенията!
  • молитва за дъжд...!!!

    ще дойде, повярвай!!!

    поздрави!
  • Елена, по-скоро се притеснявам от суперлативи, но кой ще повярва?
    Според вида на коментарите, всичко, което се публикува тук, е шедьовър. Трябва да се посочват слабостите точно така - конкретно, мотивирано, компетентно...

    Разбира се, че приемам критика.
    Но искам да изложа и моето виждане.
    Финалът може да е по-слаб като изказ, но рамкира стиха и е логичен завършек на всичко казано:
    очаквам те, есен, като милостиня; уморих се от любов; на крачка съм от бездната отново; трябва да избягам, но не мога.
    Съвсем естествено идва молбата - Спаси ме, есен...
    Не виждам какво друго би могло да бъде.

    Благодаря за проникновения прочит.

    И на вас благодаря, Веселка и Маргарита - за отделеното време и за добрите думи.
    Успешна седмица!
  • Водице, казвам ти - разби ме...!
  • Поздрави и от мен за прекрасния стих!!!
  • Много хубаво стихотворение! Идеята ми хареса особено много. Вода, приемаш ли критика? Според мен финалът е една идея по-слаб от останалата част от стихотворението. Мое мнение, не знам дали съм права.
  • ...Но нали за вода плача, Аборигенчо?
    - На "ТИ", Гери.
    - И ти си прекрасна.
    - Красив жест, Марко.
    Трогната съм.
    - Здравей, Анна!
    - За греховните - наздраве, Виктор!
    - Благодаря отново - на всички, които не ме отминаха.
    Поздрав и приятен уикенд!
  • Ех, Сестрице-Елице...
    Нестинарско Лято - тъжно и греховно!
    Поздравления!!!
    Бъди.
  • Много хубав стих.
  • Прекрасна творба !
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Впечатлена съм от вашия стих, Елица, прекрасен е!
  • Само да не ти подлее някой/я/ вода!
  • Весела и Роси, благодаря!
  • Докосна сърцето ми. Благодаря ти!
  • Никога не бягай от любовта, защото има моменти, в които я искаш, но нея я няма (ти знаеш за какво говоря).
    С презокеанска прегръдка за теб!
  • Относително е, Ани.
    Но благодаря, че така си го почувствала.
    Поздрав!
  • Силен стих, Ели!
  • Има моменти, когато човек иска да избяга от любовта...
    Благодаря на всички, които ми повярваха и подкрепиха.
    Сърдечен поздрав!

  • Браво, Ели!
    Всеки сезон е подходящ за ново начало
    за да правиш нови безумни стъпки
  • Невероятна сила, Ели. Страхотен изказ и въздействие. Мисля, че това стохотворение е най-доброто, писано от теб, през последния месец, и едно от най-хубавите, които прочетох...Поздравление, Слънчице. Ив
  • Стих с апотропейна сила! Поздрав и от мен!
  • И аз усетих, Ели. Поздравления!
  • Прекрасно ме разбирате, Приятели.
    Благодаря на всички. Сърдечно!
  • Харесвам поезията ти.
    Но и есента пали пожари в сърцата. И тя...
    Поздрави!
  • Редуват се сезоните,
    горещи със студени дни.
    Бушуват в тебе хиляди желания
    и чувства най-различни.

    А Любовта красива
    завинаги е в нас.
    Щом истинска е Тя,
    не може дъжд да я угаси, остава.
    И само с нея
    живота има смисъл и продължава.

    Отново чудесен стих за Любовта!
    Поздрави, Ели!
  • Хубав стих
    Иска се кураж да пожелаеш да угасиш и последната искра
  • Съкровено!
Предложения
: ??:??