Моя най - добър приятел
на мен споделяше за своите игри.
Знаех, когато се влюбваше в други,
мечтаех тайнично да бъда Аз,
но стоях тихомълком отстрани...
И с всяка дума ме раняваше,
и с всеки звук от теб
следа в душата ми оставяше.
И обвита бях от вечна скръб,
ти за мене беше много,
беше всичко....,
а аз за теб приятел за изпът.
Бях ти балсам против самота,
бях ти опора, бях ти лек,
а ти за мен най – важния човек!
И радвах се със твойта радост,
и плачех с теб, когато те болеше,
но немога и до сега да повярвам,
че за мойта безумна любов сляп беше...
© Надя Георгиева All rights reserved.
Вили, а не е ли чудесно, когато любовта между двама най-добри приятели прерасне в нещо повече? Все пак...Спрайт, нещата такива, каквито са 