Apr 16, 2006, 3:00 PM

Моя най - добър приятел 

  Poetry
1967 0 6
До тебе бях, когато страдаше по другите,
на мен споделяше за своите игри.
Знаех, когато се влюбваше в други,
мечтаех тайнично да бъда Аз,
но стоях тихомълком отстрани...
И с всяка дума ме раняваше,
и с всеки звук от теб
следа в душата ми оставяше.
И обвита бях от вечна скръб,
ти за мене беше много,
беше всичко....,
а аз за теб приятел за изпът.
Бях ти балсам против самота,
бях ти опора, бях ти лек,
а ти за мен най – важния човек!
И радвах се със твойта радост,
и плачех с теб, когато те болеше,
но немога и до сега да повярвам,
че за мойта безумна любов сляп беше...

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • супер!отлично
  • Приятелството и любовта са най- великите неща!
  • много е хубаво!браво
  • Слава Богу не съм го изпитвала, просто ме вдъхнови една чужда история!
    И все пак благодаря Ви!!!
  • Поздравления, прекрасен стих Вили, а не е ли чудесно, когато любовта между двама най-добри приятели прерасне в нещо повече? Все пак...Спрайт, нещата такива, каквито са

  • Ако е писано за нещо което се случва реално... може да е просто приятлска ревност Или поне би могла да се опиташ да си го обясниш така, за да не те боли толкова
    УСПЕХ! {}
Random works
: ??:??