Aug 25, 2017, 1:34 PM

Моя обич

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Дойдох при теб ранена, безпощадна,

в ръцете стисках падаща звезда,

поисках силно любовта ти да открадна,

само теб... да ме поиска твоята душа.

 

И ти ме пусна, превърза всяка рана,

сърцето ми запя под всеки твой акорд,

във твоите ръце поисках да остана,

да се слеем двама в един живот.

 

Защото ти си любимата ми болка,

мълчалива обич, бяла тишина.

Безкрайно дълга неземна обиколка,

нескрит стремеж, като пеперуда към светлина...

 

Написах всичко, бих искала да знаеш.

Направих малка лодка от мечти.

Безмълвно питам... дали ще осъзнаеш,

че в лодката, аз всичко на тебе посветих..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...