Моя песен
Нося те в оттенъци на лято,
в ирисите на очите - светлина.
Пазя те във пазвата на топло,
моя песен в звучна тишина.
Затова понякога припяваш тихо
със нестройни думи в галещ зов,
но дочувам как дълбоко
коренът ти се разлиства в мен.
И те вая в мислите си, скрити
от хорски шум, да не заглъхнеш.
Във съня си пея те с трелите
на нотите, с които ме приспиваш.
В първото разцъфнало кокиче
днес познах те с радост аз.
Моя песен бяла на момиче,
пак със обич нежна те запях.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
