Feb 5, 2009, 6:00 PM

Моя земя 

  Poetry » Other
566 0 8

Моя земя

 

Красива си... И някак

                                   си безбрежна....

(Потъва погледът в безкрайността.)

Наситена на слънце

                                   и на нежност...

Окъпана в сълзи

                                и светлина.

 

Красива си на сменящи картини -

преливаща във влака топлина,

полюшващ ме по релсите си сини,

забавяйки тъй

                            края на деня.

 

Красива си...

                        Дърветата ме гонят.

И птиците ми махат със крила...

Сковани са в зелените си брони

разрошени в далекото била.

 

Красива си, земя, и си богата.

Във теб заченат и във теб роден

народът ти ще брани чистотата

на името и твоя цвят зелен.

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??