нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Feb 5, 2009, 6:00 PM

Моя земя

  Poetry » Other
757 0 8

Моя земя

 

Красива си... И някак

                                   си безбрежна....

(Потъва погледът в безкрайността.)

Наситена на слънце

                                   и на нежност...

Окъпана в сълзи

                                и светлина.

 

Красива си на сменящи картини -

преливаща във влака топлина,

полюшващ ме по релсите си сини,

забавяйки тъй

                            края на деня.

 

Красива си...

                        Дърветата ме гонят.

И птиците ми махат със крила...

Сковани са в зелените си брони

разрошени в далекото била.

 

Красива си, земя, и си богата.

Във теб заченат и във теб роден

народът ти ще брани чистотата

на името и твоя цвят зелен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0