Feb 5, 2009, 6:00 PM

Моя земя

  Poetry » Other
759 0 8

Моя земя

 

Красива си... И някак

                                   си безбрежна....

(Потъва погледът в безкрайността.)

Наситена на слънце

                                   и на нежност...

Окъпана в сълзи

                                и светлина.

 

Красива си на сменящи картини -

преливаща във влака топлина,

полюшващ ме по релсите си сини,

забавяйки тъй

                            края на деня.

 

Красива си...

                        Дърветата ме гонят.

И птиците ми махат със крила...

Сковани са в зелените си брони

разрошени в далекото била.

 

Красива си, земя, и си богата.

Във теб заченат и във теб роден

народът ти ще брани чистотата

на името и твоя цвят зелен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...