Моят автомобил
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал
и багажникът – разбит.
А дали бе вътре влязъл?
В мен гореше динамит!
Бързо вдигнах аз тревога,
виках, плаках и сумтях,
шумотевица до бога,
в нерви цялата пламтях.
След минута тук пристигна
полицай един напет.
- Помощ! Ах, беда ме стигна! –
и посочих му отпред.
- Нека първо да огледам! –
компетентно рече той. –
Тоз багажник ще прегледам.
Но след миг нададе вой.
Нещо хвана бавно с пръсти
и ме гледаше смутен
изпод веждите си гъсти,
май не бе добре за мен!
- Туй оръжие какво е?
Имате ли документ?
- Не разбирам, не е мое... –
запелтечих за момент.
- Трябва да Ви арестувам! –
каза той и сбърчи нос.
- Моля Ви, не се преструвам!
- Не мислете, че съм прост!
Хукнах аз от тази свада,
но след десет крачки спрях,
че за моя изненада
аз колата си съзрях.
Но това не бе възможно!
Беше здрава. Страшен срам!
Всичко става много сложно,
номера си щом не знам.
© Ф Ф All rights reserved.
