Защо все на мен се случват лошите неща?

Може би съдбата ме е орисала с тъга...!

Да страдам да се моля за късче щастие,

а то да ми бъде само като предястие!

Жалко, че животът ми не е като на другите деца.

Кажете ми, не е ли трагично това?

Разбрах как един миг може да преобърне целия ти живот...

дори и за това да не си готов!

Иска ми се да върна времето назад,

но как да го върна като няма как?

Тъгата малко по-малко ме убива,

а сърцето от бавно по-бавно спира...!

( В памет на Красимир Маринов)