May 6, 2021, 10:52 PM

Моят комшия

  Poetry
550 0 2

 

 

       Моят комшия засмян

       казва се Осман.

       Първо изкоси тревата,

       след туй изора земята.

      Сега ще си сее боб

      и ще лапа като поп

      кога той му порасте

      и шушулки с боб даде.

      Сее си картофи,ряпа-

      със мерак ще ги излапа,

      после къдрави салати,

      червени,розови домати,

      тиквички,зеле,пипер-

      сладък като шекер.

      Краставици,чесън,лук,

      всичко е засято тук,

      а пъпеши и дини сочни

      да бере той щом започне

      редовно тогава

      цели кошници ми дава.

      Пълни ги и с зеленчуци,

      нали имам внуци.

      Аз пък плодове му давам

      и кафенце му подавам.

      През оградата така

      гледаме се с доброта.

      После в свойта къща

      всеки се завръща.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...