Jan 8, 2008, 8:05 AM

Моят розов свят

  Poetry
1.7K 0 5

В моя розов свят - добре дошъл!
Следи лилавата интрига.
Малко дързък е и често става шарен -
от странни случки и спомени верига.

В моя розов свят си ти сега
и е леко романтично,
че на лицето ти се смее сълза
и всичко е така различно.

В моя розов свят си вече май
и направо си е малко страшно,
че хоризонтът тука няма край
и за пръв път небето не е мрачно.

В моя розов свят не се страхувай!
Тук съдбата обича смелите!!!...
Пред нас на друг не се преструвай!
Ние сме онези врелите, кипелите.

Моят розов свят е точно тук.
Май все по-често ще се виждаме.
Само хубавото запомни напук
Не е сбогом, а довиждане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно, магично и логично."Само хубавото запомни напук"- да наистина и на мен ми хареса, как завърши стиха. Ако беше по-дълго, като цяло, щах да кажа, че е невероятно. Но все пак звучи много свежо и чисто, като сълзата, която се смее...
  • Удоволствие беше да го прочета точно преди лягане след тежкия ден
  • Наистина е и твой
  • Била съм в розовия ти свят-той е и мой деМного беше хубаво!
  • много ми хареса как завърши стиха!!браво много е добър!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....