Моят сън
Блясък, проблясък, искри..
тласък, оттласък, сълзи...
утро подир вечерта...
усмивка родила тъга...
Зимата спусна се вече
и моя прозорец покри,
а края на тъжната вечер,
не успях да дочам - уви.
През зимата всичко е бяло,
а черното става на прах
покрита със тънко одеало,
свойте сълзи разпилях...
Нежност и алчност в едно,
пламък и лед са събрани
и всичко във мойто легло,
където лежа днес пияна.
Пяна до смърт!
Ала мъртва не съм
и болката вече приспах,
нима е животът ми СЪН,
нима досега го пилях?
Зимата вече се спусна
и моя прозорец покри
само тъгата не ще да ме пусне
сънувам, но с будни очи.
Вяра, надежда, любов -
даваме всичко във този живот.
Блясък, проблясък, искри,
обич и после боли...
© Може би закъсняла All rights reserved.
