Jun 6, 2019, 11:23 AM

Моят звездопът

  Poetry » Love
806 0 0

От както срещнах моя кръстопът

Животът ми започна от начало

Разбрах от него толкова неща -

коя съм, накъде вървя,

единствено не схванах края.

Научих се от него на съпротивление.

И оттогава двойно повече се съпротивлявам:

На мислите, на думите, на самотата, на заблудите

На празните надежди, на старостта и на отчаянието.

Почти... 

И най-вече на крадците на мечти.

Тях просто ги оставям като стрелки на пътя

и като сиви ветропоказатели...

Така се влюбих в моя кръстопът,

че дълго не можах да тръгна.

Той ме нарече ангел,

аз него звездопът,

защото сияеше и беше многоъгълен.

Започнах цветни рими да измислям и карти да гадая,

Той слушаше всичко

от началото до края

и с поглед ме молеше да остана. 

Беше се влюбил в своята добра Шехерезада. 

 

*** ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...