Моята борба
"Безмълвно, грубо отдаване"
Е. Зола
Бутилка джин. Запалена цигара.
Притъпена болка чувствам във главата си.
Ден след ден. И нощ след нощ. Едно и също се повтаря.
Непознати... И нелепа вяра; споделени странности...
Спрях отдавна да записвам номерата им.
Кои са, откъде са... Има ли значение?
Просто хора, със които си разменяме остатъци
от предишните живот и себеуважение.
А как отчаяно ми липсва времето,
когато се целувах със отворени очи.
Сега дори за миг не смея да погледна,
защото грубата реалност ще ме отврати.
Защото ме е страх, че някой ще открие
истината, скрита в празния ми поглед;
истината, че сама ги водя във леглото си
с безумната надежда твоя призрак да прогонят.
До мене си. И всеки път до мен си лягаш,
дори когато впивам зверски устните си в друг.
Дори тогава пак не мога да избягам
от натрапчивата мисъл, че си тук
като злорад свидетел на душевното ми погребение.
Като кошмар, недосънуван през годините.
Усмихвайки се нагло, търсиш начин
да излезеш от едно презряно минало.
***
Бутилка празна. И цигара загасена.
По път за спалнята запалвам всички лампи.
Ела със нас! Аз този път ще гледам,
и то през теб. До отмаляване. И докато забравя...
© Илица All rights reserved.
Трогна ме много!
