Очи отваряш, пак си жив,

рулетката - отново завъртяна

и, като в казино, чакаш миг,

но май късметът все го няма...

Гледаш в огледалото, че има

бледа сянка на човек,

питаш се какво ли става,

защо си само силует...?!

Хапваш бързо, няма време,

остатъци там някакви трохи

и пак намръщен от дома излизаш,

главата вече те боли!

Вестници? Защо да ги купуваш?

Започват с кой кого убил

или поредната измама,

един до болка стар рефрен!

На работа си вече уморен,

посрещат те с поредната интрига,

но ти си гледал този филм

и този път в сценария те няма,

мразиш да си лицемер!

Безкраен ден, кошмарът продължава,

човешкото в Човека май е мит,

казваш си: ”Животът продължава,

не се предавай, а върви напред” -

все пак доброто надделява

в този толкова объркан Свят…