Моята действителност
Очи отваряш, пак си жив,
рулетката - отново завъртяна
и, като в казино, чакаш миг,
но май късметът все го няма...
Гледаш в огледалото, че има
бледа сянка на човек,
питаш се какво ли става,
защо си само силует...?!
Хапваш бързо, няма време,
остатъци там някакви трохи
и пак намръщен от дома излизаш,
главата вече те боли!
Вестници? Защо да ги купуваш?
Започват с кой кого убил
или поредната измама,
един до болка стар рефрен!
На работа си вече уморен,
посрещат те с поредната интрига,
но ти си гледал този филм
и този път в сценария те няма,
мразиш да си лицемер!
Безкраен ден, кошмарът продължава,
човешкото в Човека май е мит,
казваш си: ”Животът продължава,
не се предавай, а върви напред” -
все пак доброто надделява
в този толкова объркан Свят…
© Живко Иванов All rights reserved.
