Моята душа
Да вървя ли аз след теб,
през светове от мрак и светлина...
да поема ли ръката, която плахо
към гърдите ти притискаш?
И дали ще падна аз със теб,
когато в тъмата на тъгата рухнеш,
изгубила надежда, без дом,
отвъд песента на дъгата многолика?
Днес след тебе тихо ще вървя,
така ще е и утре, когато си сама.
Една пътека аз със тебе вечно
ще споделям, едно сълза, една Съдба.
И когато дойде време да напуснеш
ти деня, в нощта ще те последвам,
и една светлина в сърцето ти ще
вдъхна, която да те води към дома...
....Това е моята душа.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
