Моята гара
Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак,
две - три пейки и печка встрани.
Силует на човек непознат
тръгнал рано на път призори.
Малка гара, а толкоз голяма,
че сърцето ми пълни докрай.
Там държа ръката на мама,
а чинарът разказва безкрай.
За казармата тръгнах от там,
по житейският хребет напред.
Колко пъти се връщах не знам,
а чинарът шумеше отпред.
Днес е пусто на моята гара,
парни влакове няма дори,
а сърцето ми плаче, изгаря
и чинарът шуми ли шуми.
© Хари Спасов All rights reserved.
