Моята гара

Eipril (Хари Спасов)
1386 5710

6.08.2019 г., 11:08 ч. 2021-10-30T07:58:28+03:00

Поезия » Друга

252 1 4

Моята гара е тъжна, невзрачна

релси самотни губят се в мрака.

Там господар е тъмата и здрача,

никой не идва, никой не чака.

Малка гара на парния влак,

две - три пейки и печка встрани.

Силует на човек непознат

тръгнал рано на път призори.

Малка гара, а толкоз голяма,

че сърцето ми пълни докрай.

Там държа ръката на мама,

а чинарът разказва безкрай.

За казармата тръгнах от там,

по житейският хребет напред.

Колко пъти се връщах не знам,

а чинарът шумеше отпред.

Днес е пусто на моята гара,

парни влакове няма дори,

а сърцето ми плаче, изгаря

и чинарът шуми ли шуми.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.