Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак,
две - три пейки и печка встрани.
Силует на човек непознат
тръгнал рано на път призори.
Малка гара, а толкоз голяма,
че сърцето ми пълни докрай.
Там държа ръката на мама,
а чинарът разказва безкрай. ...