От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното
и с битки да шаря житието си,
да изтръгвам монотонното,
да вехна в небето - просторното.
От теб ми е дар - любовта ти,
с която накичвам Луната,
и търся моята Семирамида...
Може би само един живот не стига...