Защо, Господи, все на мене,
защо така гадно прокле ме?
Тази вечер аз отново тъгувам
и разбити сърца рисувам.
Не знам, защо го правя,
но явно някой ме наранява.
Може да се държа като дете,
но отвътре много ме гризе.
Не знам какво да кажа,
мога само да Ви го покажа.
Макар че изглеждам щастлива,
вътрешно съм много ранима.
Всичко докосва моето сърце
и най-малкото нещо го гали с перце.
Може би там е моята грешка,
затова всички ме гледат с насмешка.
© Търсеща Свобода All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
