Абсолютен късмет се оказа,
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - 
аз на какво отгоре хленча,
като сам се снижавам в ниското,
но със страх да не ме засенчат...
А над мен вероятно бди 
някой ангел или орисница.
Няма вечно да ме боли,
заради влюбените в измислици!
Подозирам, че мойта звезда
е от другите по-голяма,
иначе таз' по обем - душа,
тясно не ще я огрява... 
И погледна ли към небето,
за молитва по навик, Боже, 
знам, че ти ми я даде в ръцете,
но ми е влязла чак под кожата...
От години преди Рождението, 
в някое мое антично тяло, 
бил съм сигурно в положение - 
да целувам ръка на Дявола. 
Но заклевам се в Богородица - 
"жената на всички мъже", 
че преди да намеря гроба си, 
още дълго ще търся въже... 
А, когато му дойде края 
и ме питат - защо остана? 
Ще отвърна - прѝживе в Рая 
аз живях със Светица Анна! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 
25.07.2024 - 
Успение на Св. Анна