Nov 3, 2005, 9:50 PM

Моята мечта

  Poetry
1.2K 0 0
Ех, ако светът за всеки беше бял.
Само с приятели ти би стоял.
Хармонията да беше завладяла
повече сърца щяха да се усещат повече
вибрациите на любовта, хаосът,
непознато нещо той да бъде за нас,
тогава слънцето ще свети всеки час.
В тъмнината да присъства светлината като
държим свещи във ръката. Човекът да върви
напред със скоростта на самолет-самолет
който безспирно лети да се реализират
всички мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...