Моята Мечта

Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше
със сладкия си нежен звук: "Хайде ТАТКО, събуди се"

Едва-едва съм се събудил, бавно крача,
 търкам горливите очи, но пък избор няма, избрал
съм да го следвам безусловно този нежен звук.
“Време е” вика тя, време за закуска, време за живот.
Та... ето време е, да видим баба, дядо... но по skype.
Така се радват те, така и ние, така те я знаят, така и тя тях
Мислите си, звучи ви тъжно, неприятно...
Звучи ви тъй викате си, но не и за мен аз си спомням
моята Мечта

И преди да ида там... аз нямах висше,
казах си  нетрябва, казах няма смисъл
или тъй не го намерих.
Знам беше срам  сподели ми мама....
  друг път си намери ми  каза татко.
Така и се получи, сърцето го откри,
и затуптя осърдно по една мечта.
Мечта неосъществима на родната земя

И затова утидох там... някой някак си
прошепна ми, че там ще съм щаслив.
Та и тази мисъл се превърна в
идеята за моята Мечта.
Та и си повярвах... безгранично,дадох
всичко в името на моята мечта.
И времето дойде и нямаше кого да чака.
Рискувах всичко, продадох всичко,
събрах си всичко и загърбих всичко.
 Натъжих докрай мама, татко, кака
и заминах.

И бях вече там... Слънцето не ме погледна,
не ми помогна, не протегна своята ръка.
Но даде шанс  за моята мечта.
И естествено небеше като насън де.
Беше трудно, но аз не се отказах,
вярвах в моите мечти.
... ... ...
Но и ето... моят час дойде, то изгря...

Изгря на бряг далечен, на бярг различен,
на бряг изпълнен със надежда
И това стигаше на младото момче,
то се влюби и остана.

И съм вече там... няма лесно,
но и няма невъзможно.
Любов ти трябва във сърцето, да напомни кой си.
Желание да даваш и жажда да продължаваш
Стремежите ни дават сили да виждаме напред.
Успехът идва най-накрая в сладкият омай,
и има смисъл макар и да е трудно, знай!

И съм си там... щаслив татко на малка дъщеричка,
родена на брега който татко ѝ откри.
На брега където той  там  е  оценен,
 където там намери свойто,
където там изпълни своите мечти.
И пътят провървял да му припомни
колко много е оставил и
колко много има още да върви.

                                                                                                                                                    D. Dichev