Моята молба към тебе
Нека ти да си луната,
под която да се моля.
Нека да си тишината -
аз кат вятър да шумоля.
Да си изворче в гората
и със устни да те пия.
Да си късче от зората
или цвете във саксия.
Да си билката омайна,
расла в твоите дъбрави.
Да те имам, като тайна...
Нека Господ ме забрави.
Ти да бъдеш бяла книга -
в теб да пиша всяка дума.
Нека да си чучулига...
Аз - гнездото ти от шума.
Искам да си връх отгоре.
Аз - в подножието долу.
Да се качвам аз нагоре
сам по билото ти голо.
Искам да си път, за който
да проливам аз кръвта си.
Искам да си съд, пред който
да доказвам любовта си!
© Никола Апостолов All rights reserved.
