Jan 4, 2018, 1:02 AM

Моята Муза

821 3 9

Напоследък явиха се Музи безброй,

но аз също си имам – такава една!

Тя е малко капризна – Муза от сой,

и не прилича много на друга жена!

 

Ставам на време в три посред нощ,

знам – тя ще дойде по никое време.

Изваждам мастило, хартия и кош,

запретвам ръкави да пиша поеми.

 

Но моята Муза не идва със дни,

и често в късния час не присъства.

Тя е невярна, често бяга в зори,

гуляе със други и дълго отсъства.

 

Какво да направя – все пак жена е,

трябва и време да се приготви,

но дойде ли нощем – голяма беда е,

завинаги пускам брачните котви!

 

Малко е трудна, но влезне ли в час

поемите почва с усмивка да срича.

Аз днес съм повярвал в невярна жена,

често я мразя... и по-често Обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Юри Йовев

Comments

Comments

  • Веси, Гавраил Благодаря ви ! Но честно казано не знам как да се оправям с тези Музи!До скоро!
  • Да,невярна е наистина и бяга често,но важното е когато дойде да не я пускаш! Поздрави!
  • Била невярна!Че има ли верни?Докато научиш.Не те ли заболи,няма поезия.
  • Благодаря Нина! До скоро!
  • А--ааа, страхотно стихо и страхотна муза! Ами така ,де....само такива неверни музи са вдъхновителки!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...