моята нестойностна душа
Може животът да не ме обича,
но аз на слабостта го подчиних.
Може животът нищо да не ми даде.
Може, но пък аз ще сграбча
всичко, от което нямат нужда другите
и от него ще създам
основите на мир и храм.
Може хората и те -
...защо пък да ме искат те?
Отхвърлено дете на скитник и безпътница...
Аз пък, в очите мога да ги гледам и смущавом -
за да стигам и до него...
Той нека пак ме гледа. Аз мечтая.
Погледът му на учудване да трае, да остане
... и ако от мен ще има помен след това,
то нека бъде по заслуга,
че моята нестойностна душа, поне в един
извика мисъл и възбуда.
© Пр All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бих се радвал да има повече "нестойностни" души, като тебе
-
хубаво е!поне аз лично разбирам какво си искала да кажеш!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
