Моята първа учителка
Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна.
За миг си спомних, сякаш е сега.
Когато страхливо със сълзи на очи,
прекрачих прага на онази малка стая.
С поглед плах, погледнах я в очите.
На мига разбрах, че няма страшно,
че тя не е само моят първи учител.
Тя е и мой приятел в радост и беда.
Нежно се усмихна и подаде ми ръка.
С погледа си топъл, сякаш казваше ми тя:
„ Не плачи!“, „ Недей!“, „Тук не си сама!“
„Не се страхувай ти!“, „Ела!“
Тя научи ме да пиша и чета.
Да вярвам в доброто.
Да бъда силна.
Да сбъдвам своите мечти.
Трудехме се всеки ден.
Решавахме задачки с усмивка на лице.
Пишехме- тире,чингел, лулички,
с малките треперещи ръчички.
Когато ни разказваше в час
и разкриваше пред нас света.
Слушахме я мълчаливо във захлас,
сякаш не искахме да свърши този час.
Тя бе много търпелива,
винаги усмихната, учтива.
Да това беше тя,
моята първа учителка- мечта.
Споменът за нея винаги ще пазя.
Невероятно близка ми е тя.
Учителката първа, оставила в мен следа.
Днес отново аз и БЛАГОДАРЯ!
© С. П. All rights reserved.
