Моята роза е някъде там...
Затварям очи и отново те виждам.
Дали да ги отворя или така да остана?
Надеждата, крепяла ме в дните,
толкова болка тя ми е дала.
Сърцето, проклето, не спира да вярва,
че ти си единствен и тебе обича..
А аз съм тази, която прекарва
дните си в сълзи и болка безлична.
Къде да те търся? Защо да го правя?
Времето спряло е в пуста безкрайност..
Стига да знам ,че жив си и дишаш,
може би само това би ми доставило радост.
"Моята роза е някъде там.."
Някъде там , но къде аз не зная.
Като Малкият принц човекът в мен
готов е да тръгне дори към безкрая.
Вярвай, искам да те прежаля,
но сърцето, животно, не иска да чуе.
Пази те вътре тъй отчаяно,
а аз не желая да се събудя утре.
© Ивета Врескова All rights reserved.
