Dec 9, 2006, 9:14 PM

"Моята стая II"

  Poetry
748 0 1

Моята стая -
Лабиринт от несбъднати мечти
Разхвърляни по пода спомени
Фотографирани черни съдби
В моята стая
Поглеждам с невиждащи очи
Разсипвам пясъка от часовника си
Защото с времето не спира да боли
В моята стая
От огледалото ме гледат
Две болни очи
Взирам се в тях и искам да зная
Колко още ще боли

07.12.2006 11:13
На Голямото Шу

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...