Може би
В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат!
Оформи в нас характери силни.
Лесно да бъде във възрастта,
а животът, може би по-смислен.
Аз ли дойдох в моето време?
Дар ли получих с този живот?
Другото, все нищожни проблеми,
от ниво във ниво, от урок във урок.
Благодарна за всичко смятам да бъда!
Щедростта на живота ми даде криле!
Оскарите бледи са пред житейската сага.
Следите остават след мойте нозе.
© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used
