Там, където залязва слънцето.
Там, където настъпва тъмна вечер.
Там, където мракът няма край.
Там, където мечтите и надеждите
одавна са отлетели.
Там, сред тъмната тъма,
стоеше един човек,
който се бореше за своята свобода.
Бореше се да оцелее сред всички
неправди.
Да оцелее и да продължи
да живее...
Там, на това от мрака
място обгърнато...
Един човек се бореше за своята
СВОБОДА!!!© Елизабет Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
