Там, където залязва слънцето.
Там, където настъпва тъмна вечер.
Там, където мракът няма край.
Там, където мечтите и надеждите
одавна са отлетели.
Там, сред тъмната тъма,
стоеше един човек,
който се бореше за своята свобода.
Бореше се да оцелее сред всички
неправди.
Да оцелее и да продължи
да живее...
Там, на това от мрака
място обгърнато...
Един човек се бореше за своята
СВОБОДА!!!© Елизабет Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
