Мрак на сетивата
Аз съм там -
на дъното на нищото,
на върха на падението.
Пуст свят, без кислород,
с надежда те подмамват,
с мечти наказват,
свят, пренаселен с души.
Светлина, но не и тунел, а катакомба,
и всеки ден бог ти слага маска,
и всяка вечер демон я сваля,
но поглед се не изяснява.
Демони танцуват мрачен танц,
демони танцуват огнен танц,
демони сънувам.
Бог не помага,
дяволи, пуснете ме да падна.
От сън красив се аз събуждам
на зелената поляна.
Бели ангели и черни демони
се завъртат около мен
и в сивотата на света
аз ще умра -
проказа в здравий свят.
И облак иде тоз час,
слънцето закрива, демоните
и поглеждам в ъгъла четвърти,
а там се свила реалността.
© Филип Оплаков All rights reserved.
