Мравката
"Даваш ли - не пресмятай! Губиш ли - не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -
свое достойнство има и мравката на тази земя."
Ст. Пенчева
(към мене си)
Предателствата са за..."бедните",
душите им,
рАзпнали са ги без покръстване,
без амвон, без никаква вода...!
В междузъбието в устите
смърди от остатъчна храна,
но те изтупват мравката,
събираща от масата троха.
А... тя живяла в простосмъртие,
понякога изкачвала бИла
и вдигала глава към изгрева,
търсейки приятелства
от забравени утра!
Но падала във пропасти,
протягайки ръце към ятото,
все на юг,
към Оная лястовица бяла,
даваща крила!!!
В устрема си
да надлитне себе си,
все долу, все мравка си оставала.
И мерила ръстА си според онова,
което давала на всички,
оставили в сърцето и следа!!!
© Женина Богданова All rights reserved.
