"Даваш ли - не пресмятай! Губиш ли - не съжалявай!

 За всичко плащай сама!

 Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -

 свое достойнство има и мравката на тази земя."

                                                                Ст. Пенчева

                                                              (към мене си)

Предателствата са за..."бедните",

душите им,

рАзпнали са ги без покръстване,

без амвон, без никаква вода...!

В междузъбието в устите

смърди от остатъчна храна,

но те изтупват мравката,

събираща от масата троха.

А... тя живяла в простосмъртие,

понякога изкачвала бИла

и вдигала глава към изгрева,

търсейки приятелства

от забравени утра!

Но падала във пропасти,

протягайки ръце към ятото,

все на юг,

към Оная лястовица бяла,

даваща крила!!!

В устрема си

да надлитне себе си,

все долу, все мравка си оставала.

И мерила ръстА  си според онова,

което давала на всички,

оставили в сърцето и следа!!!