Мравката и слона
Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н.
Вървели мравката и слона
по пътеката на склона.
Тя бързала задъхана.
Той влачел си хобота.
Закъснявали за ферибота.
-Побързай мравко!
Време не остана.
Чуй, бие последната камбана.
- А ти, слоне, вместо да придиряш,
на гръб ме сложи.
Нима не разбираш?
На мен късички са ми краката.
Ама ум нямаш във главата.
-Хехе- засмял се слона.
- Може къси да са ти краката,
но си падаш бая устата !
© Живко Делчев All rights reserved.
