Мразя
Мразя да ми говориш с насмешка,
мразя прическата ти.
Мразя да караш колата ми,
мразя да се взираш в душата ми.
Мразя големите ти груби обувки,
мразя да четеш моите мисли.
Мразя и чак ми се повръща
или ми идва да пиша стихове,
мразя когато си винаги прав.
Мразя когато ме лъжеш,
мразя когато избухваме в смях.
Мразя и сълзи да лея,
мразя и когато те няма до мен.
Мразя когато не ми се обаждаш,
а най-много мразя това,
че да те мразя не мога.
© Мариела All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
