Мразя ли?

Мразя ли?

Мразя те, задето те обикнах
и мразя, че със тебе неусетно свикнах.
Липсват ми прегръдките ти нежни -
като загубени парченца пъзел
пасвахме си в нощите лежерни..

Сънят ми бяга,
бягаш ми и ти
и мразя теб и себе си,
и миналото ни дори.

Мразя го, защото на моменти бе неповторимо,
понякога ужасно, но после пък неотразимо...

Предавам се...
не мога аз да мразя...
пробвам, да!... Насилвам се,
но успях да се опазя!

Нямам сили да обикна омразата...
Мразя обичта, защото ме владее...!