Мразя те
Усмихвам се,
но знаеш ли, че тази
усмивка е фалшива?
Опитвам се и без тебе
да бъда щастлива.
Не плача вече,
изплаках сълзите си -
няма смисъл -
нашето време изтече,
отказах се и от мечтите си.
Защото бяха
свързани с теб,
а ти ме предаде,
когато ти вярвах
и всичко ти дадох.
Сега понасям
всичко това,
целия този товар,
съвсем сама
със свойта тъга.
А те обичах,
толкова много те обичах,
затова се презирам.
Имах ти доверие,
но всичко е било
лъжа и лицемерие.
Сега те мразя,
много ме нарани,
сърцето ми още кърви
и безкрайно боли.
Още дълго ще те мразя,
докато времето мъката
не заличи.
© Богдана Маринова All rights reserved.
