Мразя те!
Мразя те!
Болката с нож реже сърцето ми.
Падам. Ставам. Бавно губя крилете си!
Дишам тежко, задавено,
лицето ми в сълзи е удавено.
Виждам черни петна по стените,
губя светлината в очите.
Лицето ми отново е бледо и
като призрак скитам смутено.
Затварям клепачи и виждам
как пред мен седиш,
чувам смеха ти навсякъде.
Дяволе, мразя те!
Утехата ти не струва,
душата ти в море греховно плува.
Не се различаваш с рогата си
от другите на земята, не струваш!
Отивай сега да пируваш!
© Мария Георгиева All rights reserved.
Прекрасно е! Браво!