Мрежа от думи
Мрежа от думи изплетох за смисъла,
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи.
Събирах парченца. Оттук и оттам.
Ходех насън. По домашни пантофи.
Смятах, че всичко умея и знам.
После разбрах, че в морето от знания
има акули. И хапят до кръв.
Плувах безшумно. Запазвах мълчание.
Знаех, че думите също са стръв.
Днес съм различен - в ранната есен
се движа на пръсти, безцелно вървя.
Животът е хубав - написах му песен.
събирам усмивки. И малки слънца...
© Йордан Илиев All rights reserved.
