Мръква се... заспива тишината,
внезапно оглушала от тъга,
в очите ѝ се сгушва тъмнината
и тя заспива в мислите сама.
Картини във съня им се преплитат,
как хладни длани стискат две сълзи,
как бури върховете им връхлитат
и с сила си открадват висини.
Заспали, непогалени и двете,
с разкъсани от самота гърди,
сънуват как прераждат се във цвете,
усмихват се насън... и ги боли.