Mar 3, 2012, 11:26 AM  

Мутроландия

  Poetry » Civic
639 1 0

"За населението-малки дажби,

а ние се обогатяваме с бонуси и кражби.

Елате в луксозните ни къщи, вижте как сме се обогатили.

Толкова сме нагли, че и това не сме скрили.

За нас не важат закони и конституция,

защото без наказание печелим от наркотици и проституция.

Докато един работник взима дребна заплата,

аз се ширя в палат от неколкостотин квадрата.

Какво ме интересува, че някакви там живеели бедно?

Само моята пара е нещо важно, ценно.

Може да имам само една мозъчна клетка,

ама виж колко ми е тлъста банковата сметка.

Много нагла мутра съм, нали?
Карам само скъпи спортни коли.

Може да съм най-обикновен бандит,

ама мацките ми се лепят като с магнит.

В таз държава чалга е всичко.

Може да е ненормално и неетично,

но злият човек тук е на почит,

макар и направил на една книга един прочит.

Който е безcкрупулен, той успява,

а честният глупак напразно се надява."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...