Nov 28, 2006, 12:15 PM

Муза

  Poetry
1.1K 0 8
Бе к'во да ви говора - Муза немам,
ма бива ли от туй да замълча?
То Музи бол у некой - цел харем,
а мойта уж доде, па си тръгнà.
Викам ù аз - àрна си! Почакай!
Къде тръгнà кат' улава сега?
Студено е навън. Я виж коняка
трепти като янтар на светлината.
Постой! – ù викам - тази нощ със мен.
Остай го онзи именит поетин.
Отидеш ли си, па ша онемея,
а толкоз ного искам да ма четàт.
Погледна ме с усмивка и изчезна.
Кълвяха токчетата шумно тишината.
И асансьора мигом я последва...
Останах сам-самичък... Със коняка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Вили, идеята на стиха е взаимствана от Муза на Висоцки
    Интересно ми беше как ще прозвучи на "чис български"
    хихихихи
    Благодаря ви!
    Поздрав!
  • Благодаря ти за настроението в тези мигове на своеобразно "наваксване" в сайта! По настроение много ми напомня една песен на Висоцки, също посветена на музата му!
  • Благодаря ти за настроението!!!
  • Музи има!Музове не останаха!
    Ама на- секи с дерта си!!!
    Поздрави!
  • Язе мойтъ нема да ти давам, щото ми е една. Мъ ша тъ почерпа и язе един коняк.

    Поздрави, Хухавел!!! Розвесели ме!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...