Муза
Ти не си нито рак, нито сребърна мряна,
нито пък изпълзяла на прага медуза.
Бе довчера от слънце и нежност огряна.
Беше муза.
Ала днеска из кухненски тъмни долапи
не пробляскват очите ù – като ножове,
а ръцете ù, от пергаменти по-грапави,
драскат твоята кожа.
Казваш, че е повехнала – сенчица бледа,
че през ден се топи като свещ всъщност кратка,
но добре си спомни кой децата отгледа, ...