Dec 29, 2018, 11:28 PM

Муза

  Poetry
550 1 1


Баба ми е много, много стара,
но не се вълнува от това.
Ако няма в себе си цигара,
ще запали старата лула.

 

Баба ми въобще не се вълнува,
кой какво ще мисли и сумти.
Тя със песимисти не общува.
Пуши си лулата и мълчи.

 

Баба ми и алкохол обича.
Често е с бутилката в ръка.
По последна мода се облича,
има си мотор, а и кола.

 

Дядо ми, със баба се гордее.
Аз и подражавам, за това
ви разказвам в този стих за нея.
Трвбва да си купя и лула.

 

Старостта за тялото е само.
Буен кон, завързан не търпи.
Пуши си лулата мойта баба,
чак звездите стават на луни.

 

Пълни със заряд са мойте вени.
Плюя на скептиците въобще.
Баба си живурка без проблеми
и напук на всички е добре.

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...