Музо...
Музо,
викам те, зова те...
Къде си? Защо се скри?
Аз живях с теб през тези дни...
Плачех, смях се и умирах многократно,
а ти ми беше опора...
Виеше ми се свят, падах, ставах...
А ти беше при мен...
Крепеше ме, когато нямах сили...
Музо,
сега искам да ти благодаря,
че не ме напусна...
Само ти ми остана след изпепеляващи страсти...
Живота ми се преобърна...
и само ти не си замина,
не ми даде гръб...
Но, Музо,
сега къде си?
Сега аз съм щастлива...
Намерих любовта...
Къде си? Сега защо ме забрави?
Нима няма да се завърнеш вече?
Нима ще ме оставиш сама да владея сърцето си?
Музо,
недей ме пленява силно...
Аз не те гоня, аз в дома си те каня...
Ти си ми сестра и имаш място в сърцето ми...
Пази ме, бъди до мен, само ти ми остана...
Навярно скиташ и болката промоваш...
Навярно не си ме забравила и ще ме намериш пак...
А аз ще те чакам...
Отново...
Музо,
благодаря ти, че ме крепиш жива...
Надеждата ми си ти...
Лъчът на живот и спасение...
Музо...
Аз съм тук и те чакам...
Не ме забравяй...
© Александра Матеева All rights reserved.
