Музови неволи (на Поли)
Ох, да ви кажа съвсем честно,
не ми е вече никак лесно!
Когато безработна бях,
си спомням, че спокойно спях.
Но ей го - появи се Той,
и от тогаз нямам покой!
Не знам кога и как се случи,
но във сърцето ме улучи,
и не с куршум или стрела,
ами с усмивчица една.
Невинна уж, и безопасна,
но по-късно ми стана ясно,
че този тъмноок чаровник,
ще бъде прекият виновник
и за безсънните ми нощи,
и за претъпканите пощи.
За длъжността не се цаних,
но Той... реши да пише стих.
А вечерта... бе тъй лирична,
че аз му станах муза (лична).
Нататък... рима подир рима,
прелитаха като мушички.
„Опичай си ума, Павлина!” -
повтаряха ми строго всички
(онези - мислите в главата,
които ужким трезви бяха),
но оглушах, и резултата:
Безброй въздишки заваляха...
Или, да обясня химично -
сега сме във едно ядро.
Написано геометрично
(там малко слабичка съм, но...)
ако аз съм хипотенуза -
докосвам го, както катет...
По-простичко? Да, аз съм муза!
На най-чаровния поет!
Обаче имам си неволи!
Например – в полунощ и три
римувам само във глаголи
и от стиха хвърчат искри...
С вода да ги гася опитaх
(предимно с душове студени),
но от това – само настинах...
Ще пробвам може би с гòблени -
„успокоявали душата”
и мислите, въобще... живота!
Обаче като знам каква съм –
едва ли пулса ще си кротна.
Сега се рея в мисълта му...
И май че... се успокоих.
Оставям ви! Дванадесет стана!...
И време е... да пишем стих!..:)
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
