Apr 12, 2017, 5:25 PM  

Място, наречено Дом

  Poetry
637 8 13

Накъде води тази пътека

с избояла до пояс трева,

сякаш мисли навява в човека

а в очите, напира сълза!

 

-Ще ти кажа! Там е домът ми,

най-прекрасното място в света!

Всеки спомен спира дъхът ми,

всеки полъх носи тъга!

 

-Тишината сега ме привлича!

Там оставих копнеж и подслон!

Само място, тъй много обичано

аз наричам с името Дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, мили приятели! Владимир, Владислав, Йонче, Веси!
  • Домът е там, където е сърцето. Поздравления за изключителния стих, Руми!
  • Родният дом.И радост и тревога , растеж и промяна всичко това те прави човек.харсах. Слагам в любими.
  • Прекрасен стих, Руми! Поздрави!
  • Стойчо, благодаря ти за споделеното, наистина е трогателно...!
    Хари, благодаря, че се отби!
    Гавраил, винаги ме е радвал начинът ти на изразяване, благодаря ти сърдечно!
    Пепи, Ивелина, Лора, поздрав и от мен, момичета! Благодаря ви!
    Младене, усетил си много прецизно това, което съм искала да изразя! Присъствието ти винаги ме радва! Благодаря!
    Васе, благодаря ти, че не ме подмина и този път!

    Приятели, носете винаги домът в сърцата си, където и да сте!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...