Място за мен?
Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна.
Не те познаваме добре, тук ти си нежелана,
добре познаваш нашите слова,
но чужденка си тук! И не забравяй за това.
Познах носталгия, тъга и самотата,
преборих се с това, опитах да вървя нататък.
Обичах, бях обичана, живеех горе-долу пълноценно,
но спомени от ТАМ за мен са нещо ценно!
И тези спомени като неясни снимки,
като наивни, детски, весели картинки,
пъстри някога - сега покрити с прах,
рисувани набързо и с замах,
прелиствам ги като албум в паметта си,
а после ги заключвам пак - като скъперник пълна каса.
Живея вече друг живот, със други правила,
запълвам празноти ту с думи, ту с дела...
опитвам се да кътам мъничко надежда,
съдбата вече да не ме подвежда
с шегите си и глупави прищявки,
копнея за разбиране, а не за подигравки.
Спокойствие аз търся в тоз живот объркан мой
и кът под слънцето, където аз ще бъда СВОЯ?...
© Марина Късметлийска All rights reserved.
