Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,

далеч останаха приятелки, познати и роднини...

Езикът беше чужд и хора чужди,

заети всички те със своите си нужди.

Различна си - ми казаха - затуй си някак  странна.

Не те познаваме добре, тук ти си нежелана,

добре познаваш нашите слова,

но чужденка си тук! И не забравяй за това.

Познах носталгия, тъга и самотата,

преборих се с това, опитах да вървя нататък.

Обичах, бях обичана, живеех горе-долу пълноценно,

но спомени от ТАМ за мен са нещо ценно!

И тези спомени като неясни снимки,

като наивни, детски, весели картинки,

пъстри някога - сега покрити с прах,

рисувани набързо и с замах,

прелиствам ги като албум в паметта си,

а после ги заключвам пак - като скъперник пълна каса.

Живея вече друг живот, със други правила,

запълвам празноти ту с думи, ту с дела...

опитвам се да кътам мъничко надежда,

съдбата вече да не ме подвежда

с шегите си и глупави прищявки,

копнея за разбиране, а не за подигравки.

Спокойствие аз търся в тоз живот объркан мой

и кът под слънцето, където аз ще бъда СВОЯ?...