Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна.
Не те познаваме добре, тук ти си нежелана,
добре познаваш нашите слова,
но чужденка си тук! И не забравяй за това.
Познах носталгия, тъга и самотата,
преборих се с това, опитах да вървя нататък.
Обичах, бях обичана, живеех горе-долу пълноценно,
но спомени от ТАМ за мен са нещо ценно! ...