Мъчно ми е...
Мъчно ми е най-вече за май,
че лудориите му сякаш са безкрай.
Но дойде ли на юни синевата,
и с обич топла люби ме Земята,
природата е плодовита, звънка,
но сметката на лятото е тънка.
И в юли, в август - посред океан,
ни среща с' знойната си длан!
Сезони се откъсват под лозите,
в гърба на лятото са ни очите,
тайната ми на хамака дреме,
изпод пръстите се шмугва време,
стигнало до вечните въпроси,
аз какво съм - ти защо си?
И додето се обърнем най-накрая,
пролетта дошла е - с мая!
© Мери Попинз All rights reserved.
