Nov 28, 2008, 8:38 PM

Мъдрост

  Poetry » Civic
1.1K 1 1
Мъдрост

Светлина огрява ни сърцата,
туптящи в нашите тела.
Ще нося обичта в душата,
в очакване на мъдростта.

По своему е всеки мъдър,
в душата му искри искрят.
Остава в самотата нощна,
обич и любов да му дарят.

На нов живот поставяме начало,
това подсказват нашите души.
Оброк поехме в сърцата,
обич да съпътства бъдещите дни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...