Dec 10, 2014, 8:02 AM

Мъгла

  Poetry » Other
911 0 1

 

 

 

 Мъгла

 

И щом през цялата мъгла

от хаотични мисли-спомени

проблесне лъч от настоящето,

дали ефектът ще е пролет?

Или с милувка ужасът ще жегне

привикналата на изгубеност душа.

 

О, да, страхът е от смъртта,

но плашещи са хиляди неща преди това…

Дали са повечето на безносата отрочета,

или на либидото са животински сокове

значение едва ли има,

ако лъчът в мъглата

носи зима.

 

10.12.2014

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...